Да кажа ли на детето ми, че има диагноза?

%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%b6%d0%b0-%d0%bb%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%b8-%d1%87%d0%b5-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d0%b3%d0%bd%d0%be%d0%b7%d0%b0Този въпрос стои пред всеки родител с дете с поставена диагноза, без значение каква е тя- хиперактивност, аутизъм, синдром на Даун и т.н. За съжаление обществото ни все още е нетолерантно към „различните” хора и именно тази нетолерантност води до колебания относно информацията, която трябва да дадем на децата. Спестявайки подробности около състоянието на техните деца, родителите вярват, че ги предпазват от това общество, което ще ги сочи с пръст и ще ги отхвърля. Истината, обаче, е че тази липса на информация не им помага така, както родителите биха искали да се случи. Децата усещат, че не успяват да се включат пълноценно в тяхната микро среда. Те виждат погледите на другите, чуват лошите думи зад гърба си, затварят се във себе си, усещат, че нещо не е както трябва. Разбира се, тези деца не могат да стигнат до извода, че имат диагноза, че изостават в развитието си или че поведението им е неадекватно за ситуацията. Това, което знаят със сигурност е, че другите деца не ги искат, не ги канят в игрите, присмиват им се и ги наричат с различни епитети. Това е достатъчно за едно дете, за да си даде сметка, че не е като другите. То приема етикетите, които чува, интернализира ги и след време трудно може да ги отхвърли. А това от своя страна води и до ниско самочувствие, липса на увереност в себе си.

Ето защо е важно да кажем на детето нещо, с което то да може да си обясни поведението на околните, а и своето. Разбира се ако кажем на едно дете на пет години, че то има аутизъм, това едва ли ще му помогне да разбере случващото се с него и с взаимоотношенията му с околните. Тази думичка няма да присъства в неговия речник и не е нужно да подхождаме по този начин. Това, което може да направи всеки един родител на дете с дадени затруднения е да обясни точно в какво се изразяват те. Например, вместо да казваме на детето, че то има аутизъм, можем да му дадем пример за ситуация, в която не е успяло да заговори някого по правилен начин и да кажем как е можело да постъпи и какво е направило то вместо това. Можем да обясним, че виждаме, че се затруднява в определени области- общуване, споделяне, да гледа другите в очите… Както на дете с хиперактивност можем да обясним, че то има по-голяма нужда от движение за разлика от другите деца, че то се затруднява с това да стои дълго време на едно място, докато другите успяват да стоят на чина в продължение на 40 минути. Давайки конкретни примери, помагаме на дедето да разбере собственото си поведение и избягваме поставянето на поредния етикет. Какво от това ако кажем на детето, че има аутизъм, ако то не разбира какво точно значи това?! По този начин можем да постигнем само едно- детето да казва на всички че има дадено състояние и да започне да се оправдава с него.

Затова е важно да подчертаваме конкретни ситуации и да даваме насоки за това как могат да се справят с тях. За децата е важно да чуват не само това, че не успяват, но и да знаят, че могат да положат усилия и да променят нещо. Ако например сме казали на детето, че то има нужда от повече движения, заедно с това, може да му дадем съвет как да се справи по време на час. Можем да му кажем да помоли учителя да стане за малко, да се раздвижи и след това да се върне отново на чина. Можем да говорим и с учителя и да го помолим да включи и физически дейности в часа си, така че всяко дете да участва в тях, с което да помогнем на детето с хиперактивност, но и да не го делим от останалите. Това може да е просто едно кратко упражнение, с което децата да се раздвижат за момент, след което да продължат работата си на чина. Всички тези примери, обаче, демонстрират необходимостта от това всички възрастни да бъдат информирани за диагозата и затрудненията на детето. Ето защо е важно и учителите да имат тази информация, за да могат адекватно да подкрепят всяко едно дете. За тази цел се изисква много системна работа и партньорство между всички пряко отговорни за развието на детето хора. Целият този процес е много труден, но започва с приемането на диагнозата от страна на родителите, а след това и с нейното обяснение на децата по подходящ и разбираем за тях начин.