Детето и гнева

Всеки човек изпитва гняв понякога. Това е една от многото емоции, с които трябва да се справяме в ежедневието си. Да се ядосваш е нормално, но ситуациите, които предизвикват това чувство са различни за всеки. Някои хора се ядосват, когато трябва да чакат; други недоволстват, когато нещата не се случват така, както са планирали; а трети пък могат да се вбесят от нещо, което за друг би било незначително. Всеки човек е различен и това е посланието, което трябва да предадем и на детето. Важно е детето да знае, че емоцията, която изпитва не е грешна и това, че се е ядосало е нещо нормално. Всеки човек се ядосва и това е нещо, което не можем да променим. Това, което можем да променим, обаче, е реакцията в случай на гняв.

Има много начини за справяне с гнева. На първо време можем да помогнем на детето да разбере какво се случва и да назовем емоцията, която забелязваме. То може да отрече, че е ядосано и това вероятно се дължи или на неразбиране от страна на детето или от това, че детето мисли, че чувството, което изпитва е лошо. В тези моменти е важно да кажем какво виждаме ние и да обясним, че да се ядосваш е нормално. Много хора вярват, че игнорирането на негативните емоции е начин за справяне с тях, но това в действителност не е така. Представете си един балон, който се надува… и надува… Какво ще стане с него накрая? Ще се спука! За да предотвратим това пукане, трябва или да завържем балона преди да е станало късно или да отпускаме по малко въздух периодично ако това, което ни забавлява е самото действие на надуване. Същото се случва и с децата. Ако пренебрегваме негативните емоции, които изпитват и не говорим за тях, децата няма да знаят как да се справят с тях и ще настъпи фаталният момент, който може да се прояви по най-различни начини. Разговаряйки с детето за гнева и за това, че всеки човек изпитва такива чувства поняга, ние го превръщаме в един уверен и способен индивид, готов да се изправи пред предизвикателствата в живота. Посланието, което даваме, е че ние не сме божества- ние също изпитваме гняв. Моделът, който подаваме, обаче, демонстрира, че ние умеем да се справяме с този гняв. И така, разговаряйки за тези чувства ние предотвратяваме „пукането“. Важно е също така да намерим начини за справяне във фатални моменти, така че да не застрашваме себе си и околните.

Има десетки начина, по които можем да научим детето да се владее по време на критични ситуации. Списъкът е голям и е важно да открием тези тезхники, които ще са не само полезни, но и интересни и за самото дете. Можем заедно с него да се договорим за начините, по които ще се справяме заедно, когато сме ядосани. Ето и някои от тези техники, а вие можете да измислите и ваши собствени, заедно с вашето дете:

  •  Коремно дишане (вдишаме дълбоко пред носа и издишаме също толкова дълбоко през устата). Детето може да постави ръка върху корема си и да усеща как той се прибира навътре при вдишването и как се издува при издишване.
  • Броим до 10/50/100… колкото е необходимо на детето да се успокои или броим отзад напред, защото по този начин детето трябва да се съсредоточи повече върху броенето, отколкото върху ситуацията, която е провокирала гнева му.
  • Напомняме му да отиде на някое тихо място (предварително договорено помежду ни- например тоалетната, коридора в училището, детската стая вкъщи), където да се успокои и да се върне при нас или при децата след това. Важно е да се наблегне на това, че по този начин той или тя ще се успокои и това не е наказание, а начин за справяне.
  • Даваме му да стиска топка или друг предмет с цел успокоение (такива се продават в повечето магазини за играчки и книжарници).
  • Даваме му да пие вода.
  • Даваме му да нарисува случилото се и да сподели с нас това, което го притеснява (ако желае).
  • Даваме му да драска върху лист или друго разрешено за това място (например дъска). Вероятно детето ще го прави с цялата си енергия и гняв,които са го обзели и това ще го успокои, тъй като той ще успее да изразходи тази енергия.
  • Даваме му да къса стари списания и вестници (или други ненужни неща).
  • Даваме му пространство за тичане/скачане и други физически упражнения, които биха го успокоили (само ако обича такива дейности- в противен случай това би било наказание за детето, а ние не искаме да го наказваме за това, че изпитва гняв. Не трябва да забравяме, че това е една от емоциите, които всеки човек изпитва!).

Първите шест техники представляват начин за успокояване, докато другите са свързани с безопасното изразяване на гнева и изразходването на съпътсвтащата го енергия. Важно е да предоставим на детето една защитена среда, в която то може да изрази гнева си без да застрашава себе си и околните. Също толкова важно е да разговаряме с детето на достъпен за него език и да му обясним какво се случва и с него и да му помогнем да разбере, че това не е нещо забранено и лошо. Забранено е да причиняваме болка на околните, както и да обиждаме и чупим вещи и това е поведението, което трябва да променим, а не чувството на гняв.

Ако се притеснявате да разговаряте с детето си за тези емоции и преживявания, бихте могли да се обърнете към специалист, който ще зачете индивидуалните потребности на детето и ще се съобрази с нивото му на разбиране и възможностите му за промяна на поведението.