Етапи на развитие на социалните умения при деца

Етапи на развитие на социалните умения при децаЧовекът е социално животно, както гласи и заглавието на една популярна книга. Следователно, социалните умения са едни от най-важните умения за оцеляването на човека в обществото. Както всяко друго умение, така и способностите за комуикация и взаимодействие с околните се развиват с възрастта. Има обаче изследвания, които ни показват, че още от най-ранна възраст бебетата предпочитат да чуват човешки гласове, а не други звуци, и че проявяват по-голям интерес към човешки лица, а не към предмети и други изкуствено създадени обекти, притежаващи елементи като нос, уста, очи и т.н. Това означава, че човек е подготвен за света, който го очаква от самото му раждане, а основните умения за взаимодействие придобива с възрастта и опита, който му се предоставя. Има случаи на изоставени в гората деца или на деца, които са били държани затворени на тъмно в продължение на години и след тяхното намиране става ясно, че тези деца не могат да говорят и не знаят как да общуват с хората околко тях. Те трудно освояват нови умения, особено ако са намерени в късна възраст. Това пък говори за факта, че има критичен период за усвояване на реч и социални умения, които не биха били възможни за усвояване след този критичен етап от развитието. Никой не може да каже дали това е 13-тата година или пък 15-тата година от развитието на децата. Това, което знаем със сигурност е, че средата, в комбинация с генетични и неврологични фактори определят социалното развитие на човек.

Ето и етапите, през които преминават децата в усвояването на тези жизнено важни за адаптиването и оцеляването умения:

До 3-тата година: До тази възраст бебетата и малките деца взаимодействат с връстници с цел получаването на някакъв предмет. Възрастните са най-важните хора в техния живот, тъй като те удовлетворяват основните им потребности от храна, вода, сън и игра. Детето е научило, че възрастният е този, който го храни и му предоставя любимите играчки. Той го слага да спи и му чете приказки, играе с него на „ку-ку” и други интересни за детето игри. Връстниците са тези, които притежават интересни обекти и детето желае да се сдобие с тях. Затова играта на тази възраст е сведена до получаването на тези предмети от другия. Постепенно се появява паралелната игра, която настъпва около третата година от живота. Тогава децата са склонни да играят в присъствието на друго дете до тях, като всеки играе сам с нещо и не се наблюдава взаимодействие между тях. Те изпитват удоволствие от присъствието на друго дете, но не общуват с него по начина, по който общуват по-големите деца помежду си. Децата в тези групи се свеждат до не повече от две, три.

Около 5-тата година: Това е етапът на асоциативната игра. Децата започват да си взаимодействат по-активно и по-продължително време, като групите вече включват повече деца. Децата все още се ръководят основно от егоцентричната си гледна точка за света, поради което взаимодействието и колективната игра биват затруднени понякога, но се наблюдават опити за такава. Децата се опитват да играят заедно и да се споразумяват за различни неща, но това не става винаги. Другият е както партньор в игрите, така и противник. За децата на тази възраст е важно те самите да бъдат щастливи в играта и не зачитат гледната точка на другия. Затова конфликтите между тях са чести и се изразяват в плач, викове и прибягване до помощта на възрастния. Тук децата предпочитат да играят с връстници, но все още имат нужда от авторитетния възрастен, който да разреши споровете им и да им предостави това, което желаят в случаите, в които връстникът не го прави. Сигурно са Ви познати реплики от сорта на „Мамо, тя ми взе куклата” или „Тате, кажи му да ми върне камиончето”.

Около 6-тата година: Това е периодът, в който се проявява колективната дейност. Децата започват да играят заедно и да организират сами съвместни игри. Това са първите опити за истинска съвместна дейност. През този етап децата се опитват да създават нещо заедно и да измислят най-различни игри, в които всеки от тях допринася за нещо. Те успяват да правят компромиси понякога, но основната цел е играта. Групите се формират заради нея и след това бързо могат да се разпаднат. Това е времето, в което децата се учат да взимат, но и да дават.

Между 9- тата и 12-тата година: Тук групите са много по-хомогенни. Децата обикнвовено са едни и същи, открояват се и лидери на групите. Това са така наречените „банди”. Участниците в групата имат общи интереси и допускат до себе си само хора с подобни интереси и желания. Конформизмът става все по-голям и членовете от групата, които се опитват да се отличат с нещо от останалите, биват отхвърляни. Възрастните вече са на заден план и най-важните хора в живота на децата ще стават връстниците. Децата започват да се влияят много от съучениците и приятелите, но най-важните решения продължават да бъдат вземани съвместно с родителите им. Това е етапът на истинските приятелски отношения с околните, когато те също биват зачитани като важни и техните емоции и преживявания стават от значение за другия. Децата на тази възраст вече правят разлика между приятели и познати- хора с които ни е приятно да общуваме, но не са ни близки.

Приятелствата се изграждат на база на развитите у децата социални умения. Ето защо те са от изключително важно значение за развитието и функционирането на децата. Липсата на такива умения води до самота, пасивност, неувереност, негативни нагласи и неадекватна концепция за приятелството.