Защо е важно децата да бъдат учени на самостоятелност

самостоятелностДокато децата растат те обичат да изследват света и да тестват границите. Това, което те търсят, е чувството за самостоятелност и самочувствието, които са основни елементи в развитието. Начинът, по който родителите се справят с това е от решаващо значение за развитието на децата им. Когато детето не се оставя да изследва дома или се наказват от родителите си за това, което в действителност е адекватното детско поведение, те развиват чувство за срам и съмнение в тях самите.

От съществено значение е родителите да дават на децата си шанс да търсят това “чувство” на самостоятелност и да се стараят то да бъде по-силно от това на срам и съмнение. Тогава и само тогава децата ще могат в бъдеще да преследват и собствените си идеи и планове. Ериксон, немски психолог, съветва за изграждане на доверие през първата година и изграждане на чувство за автономия по време на втората и третата. Добтото или желаното поведение обаче не се постига с наказания. Родителите често смятат, че малките деца са предизвикателни или умишлено непослушни, или дори по-лошо, че се опитват да се противопоставят срещу родителите си, когато наистина имат нужда да изследват света. Да се разбере това и да се реагира по подходящ начин обикновено означава, че абстрактни понятия като “не” се смятат за безполезни и неподходящи.

 

Какво означава да си самостоятелен?

 

Като чувство, самостоятелността не означава, че детето може да получава и да прави това, което харесва и да командва в дома, вземайки решения вместо родителите. Тук не става дума за всепозволеност. Чувството за самостоятелност означава, че детето е в състояние да проучи свободно границите на безопасност, определени от родителите. Има родители, които обаче изпадат в крайности и децата им често са обременени с твърде много избори и много често родителите им ги поставят в позицията да носят отговорност, за неща, за които могат да бъдат такива, само ако са пълнолетни. Това често прави децата тревожни. Изборът на предучилищна или дали родителите имат право да излизат, не трябва да се поставят върху раменете на детето. Самостоятелността е най-добре да се насърчава oще от най-ранна възраст в домашна среда, когато децата изследват какво могат да направят и да опитват кое за какво служи. Това е много важно, тъй като децата, които са твърде ограничени, ще пропуснат много възможности да опитват нови неща, да развият чувство за автономия и желанието си да бъдат изследователи. Има родители, които ограничават децата си в детски кошарки , веднага след като те започват да се придвижват. Страничният ефект от тази липса на интелектуална стимулация може да бъде възпрепятстването на изучаване на нови неща и ограничаването на развитието на мускулите, които са от съществено значение за детското развитие през първите три години. Насърчаването на самостоятелността помага да се развият умения за живот, необходими, когато родителите вече не са наоколо. Дайте им свобода да пробват да се обличат и хранят самостоятелно, да пипат различни обекти в къщи и навън, пуснете ги на катерушката (всичко това под ваш контрол, разбира се). Това е, разбира се, силно предизвикателство за родителите, които е възможно да нямат достатъчно време и/или търпение. Без тях обаче детето ще развие фалшиво чувство към света и не добри умения да живее в него.