За страха от раздяла при децата

страха от раздяла при децатаМалките деца се страхуват от много неща. Още с раждането си, те постепенно започват да опознават света около тях и всичко, което за нас е съвсем нормално и обикновено, за тях е ново и непознато. Един от основните страхове, с които се сблъсква детето е този от раздяла с обгрижващата го фигура- обикновено това е майката. Първоначално детето идва на този свят с готовност да си взаимодейства с всички около него и постепенно се привързва към човека, когото вижда най-често.

Страхът от раздяла с важния за детето човек е развитийно обусловен. Той е свързан със способността на детето да разбира, че когато някой ппредмет или човек изчезне от погледа на детето, той не спира да съществува. Това се нарича перманентност на обектите. Ето и етапите през, които преминава развитието на знанието за перманентността на обектите:

От 0 до 6 месеца – Детето вярва, че когато не вижда нещо, то вече не съществува. Ако нещо бъде скрито пред него, детето няма да го търси, защото за него този предмет е изчезнал завинаги. Около шестия месец детето постепенно започва да развива знанието си за перманентността (постоянност) на предметите, тъй като вече може да открие частично скрити такива. Ако родителят скрие пред детето някоя играчка, но остави част от нея видима, детето ще посегне да я вземе, въпреки, че не вижда целия обект.

Между 8 и 12 месец– Детето вече може да открива изцяло скрити предмети, но само ако те се скриват на едно и също място всеки път. Ако родителят опита да скрие една играчка на определено място и детето я намери, а втория път се опита да я скрие на различно място, детето ще я потърси отново на първоначалното място, където е била скрита. Следователно, детето вече знае, че когато нещо се скрие то е все още там, но не разбира това, че предметите могат да бъдат скрити на различни места. Когато свикне да търси майка си в стаята, но не я види там, то няма да знае, че тя може да бъде открита в друга стая.

Между 12 и 18 месеца – Детето вече може да търси изцяло скрити предмети и то на различни места, но само ако те бъдат скрити пред очите му. Ако очакваме от детето да намери нещо, което сме скрили без то да види, че го крием, детето няма да успее. Ако обаче скрием нещо и детето го намери, а след това го скрием на друго място, детето вече е способно да го търси на другото място. Детето вече знае не само, че предметите не изчезват, но и че могат да бъдат поставени на различни места.

Между 18 и 24 месец – Детето изцяло развива знанията си за перманентността на обектите и може да ги търси на различни места, дори и да не вижда кога и къде са скрити те. Детето знае, че те не могат да изчезнат и затова започва активно да търси нещо, което не е пред погледа му. Така ако детето не види майка си в стаята, то ще се разходи из всички стаи, докато не я намери.

С развиването на тези умения и знания, детето започва да осъзнва, че майка му ще се върне, дори и в случаите, в които не я намира. Тъй като, обаче, малките деца нямат изградена представа за време, краткото отсъствие на майката може да изглежда като цяла веченост. Детето знае, че тя трябда да е там някъде, но когато не я намери, то не знае кога ще я види и това буди у него страх и тревожност. Страхът от раздяла е най-силен между втората и третата година от развитието на детето, но може да продължи и малко след това. Ако този страх не изчезне до към четвъртата година на детето, той може да създаде трудности с доверието и свързването с други хора в зряла възраст.

Това, което можем да направим, за да намалим страха от раздяла при малките деца е:

  • Да го срещаме с повече хора, за да му помагаме постепенно да разбере, че когато ние не сме до него, то може да общува с други доверени хора.
  • Добре е детето да има и други важни фигури в живота си, с които да се среща често, още преди да развие привързаност към един човек (около 8-мия месец). Това обикновено са баби, дядовци, лели и т.н.
  • Хубаво е да въвеждаме промени в живота на детето, като го правим обаче постепенно, за да има време да свикне с тях и да знае, че обстановката и хората се променят, но накрая любимите му хора отново се връщат при него. Така то ще приеме по-лесно прехода към годините в детската градина и училището.