За тормоза, жертвите и агресорите

Тормозът е един от основните проблеми в българските училища и не само там. Той може да се случи навсякъде и на всеки. Агресорите не се раждат такива. Те се превръщат в такива поради най-различни причини. Жертвите, обаче, също не се избират случайно. Обикновено жертви на тормоз стават деца, които са с нещо различни от останалите, било то заради външния си вид, поведението си или пък социалното си положение. Деца, които са по-пълни от останалите или носят очила, както и деца, които са по-срамежливи и не общуват лесно с връстнице могат лесно да станат обект на тормоз от други деца. Такива могат да бъдат и децата, които произлизат от по-бедни семейства и имат ниско самочувствие или пък не следват модни тенденции като другите деца. Често в жертви на тормоз се превръщат и деца с проблемно поведение или деца с физически малформации, деца на инвалидни колички, както и всякакви други очевидни и не толкова очевидни различия. Примерите са много и не могат да бъдат описани всички. Важно е първо да разберем какви са причините за възникването на тормоза и кои от тях биха могли да бъдат променени до известна степе или напълно премахнати.

Агресорите са тези, които се стремят към надмощие над другите и обичат да доминират над тях. Те обикновено са по-силни физически или психически. Агресорите лесно разбират кое дете е лесна жерта и кое дете не би се поддало на тормоз. Често агресорите не действат сами. Те действат в групи, като понякога са пасивни и само дават идеи за тормоз, а друг път са не само лидери, но и главни действащи лица в ситуациите на тормоз. Ето защо лицата, замесени в ситуациите на тормоз не са случайни. Агресорите „надушват“ жертвите си от далече, а жертвите често предизвикват засилване на тормоза поради невъзможността си да се справят с него и реакциите си спрямо него. Жертвите на тормоз често премълчават преживяванията си, не желаят да ги споделят с учители, родители и приятели. Затова е от изключително значение да говорим с децата си за ежедневието им в училище и ако имаме съмнения за тормоз над тях да ги питаме директно дали някой се държи зле с тях в училище и дали имат други проблеми с някое дете от класа или от друг клас.

Тормозът има различни форми. Когато казваме „тормоз“ нямаме предвид само физическа агресия. Тормозът може да бъде вербален, физически, психически и кибер тормоз. Някои агресори само обиждат жертвите си и се държат зле с тях като ги злепоставят пред околните и им се подиграват. Други пък преминават директно към действия, могат да удрят, ритат, блъскат, щипят, плюят. Трети предпочитат да действат анонимно и заплашват жертвите си или ги обижват чрез средствата за комуникация- чрез социални мрежи, имейли и телефони. Въпреки че тормозът не е директен в тези ситуации, той може много да травмира жертвата и тя да се страхува да ползва компютър или да разговаря с връстници поради незнанието си кой би могъл да бъде човекът, който я заплашва. Те стават много недоверчиви, тревожни и избягват всякакви социални ситуации. Често жертвите на тормоз споделят, че не искат да ходят на училище или бягат от часове, отказват да говорят за училището и съучениците си или се връщат вкъщи със скъсани, изпочупени вещи или твърдят, че са ги забравили някъде, а в действителност те могат да са им отнети от други деца. Тормозът може да се изразява в това, че агресорите взимат парите на жертвата си чрез заплахи или бой, поради което липсата на пари у детето също би могла да бъде предупредителен знак. Ако родителите дават на детето пари за училище, но те са повече от това, което детето може да изхарчи, а пък не връща ресто или детето не успява да обясни какво е купило с тях, а парите липсват, можем веднага да го попитаме дали някой не ги е взел.

Трудно бихме могли да избягаме от ситуации на тормоз в училищата. Тормозът съществува почти във всяко училище и преместването на детето в друг клас не е добра стратегия за справяне с проблема. Ако жертвата бъде преместена, то тя има също толкова голям шанс да бъде тормозена и в новото училище, защото ще попадне в нов клас с непознати за детето връстници, които вече ще са се формирали като колектив, в който той или тя трябва да се впише. Както казахме обаче, тези деца имат отличителни черти, които ги превръщат в лесни жертви и новите деца също биха могли лесно и бързо да забележат тези индикатори. Затова, децата, жертви на тормоз, трябва да научат стратегии за справяне с него. Тези стратегии касаят всички хора, които общуват с детето всекидневно, както и самото дете. За да се справим с проблема е важно всички лица, пряко свързани с детето да работят в екип. Важна подробност е и необходимостта от работа със самите агресори, а не само с тези, които са обект на тормоз.