Как да се справим с тормоза?

Как да се справим с тормозаЗа да се справим с тормоза над децата е важно да работим в екип. Всеки, който общува с деца, жертви на тормоз би могъл да бъде от полза при разрешаването на тези проблеми- родители, учители, деца.

Учителите са тези, които най-бързо биха могли да забележат наличието на тормоз в и извън класната стая. Работата с децата би трябвало да е свързана не само с разрешаването на проблемите, но и с тяхната превенция. Още от първата година в училището учителите работят за това да създадат колектив от децата в техните класове. Освен усвояването на базисни знания и умения, формирането на екип е сред основните задължения на учителите през първите четири години от образованието. Това полага основите на една позитивна атмосфера на приятелство и разбирателство, която в по-късна възраст е от голямо значение за липсата на ситуации на тормоз. Това, което могат да правят учителите е да работят с целия клас за това да си помагат един на друг и да обсъждат заедно проблеми, като дават сами идеи за разрешаването им. Часът на класа и други извънкласни занимания биха могли да бъдат повод за такива разговори. Учителите биха могли да насърчават по-добрите ученици да помагат на тези, които не се справят добре с определен материал и обратното. Важното е всички да се чувстват полезни с нещо на останалите и всеки да намери областта, в която има повече умения и знания от останалите. Така едно дете може да е добро в двигателни дейности и да организира игри по физическо, а друго да помага на останалите със задачите по математика. Чиновете биха могли да се разместват така, че всяко едно дете да вижда останалите и да се чувства като част от този екип. Работата в групи също помага при мотивирането на учениците. Така те ще свикнат да работят и общуват с други хора, да помагат и да приемат помощта им. Групите биха могли да се сменят периодично с цел общуване с възможно най-много деца от класа и формиране на приятелски отношения с тях. Още с началото на учебната година децата могат сами да измислят правилата за работа в класа и да се договарят за това какво ще им е позволено и какво ще е наказанието за неспазване на тези правила. Важно е с всяко дете да се отнасяме като към всяко друго и да няма такива деца, които да получават привилегии и за които да няма санкции. Правилата трябва да важат за всички и децата да знаят това. Освен нещата, които не могат да правят в клас, децата трябва да са наясно и с правата, които имат. Този тип работа трябва да продължава и в следващите години от възпитанието на децата, като класовете могат да бъдат ангажирани в общи извънкласни занимания, проекти и дискусии.

При възникване на ситуация на тормоз е много важно родителите да разговарят с децата си. Вероятно детето ще се притеснява да говори за това и няма да иска да споделя болезнените си чувства. Затова е много важно да го предразположим и да му обясним, че това може да се случи на всеки, че вярваме, че се чувства много тъжно и отчаяно, но и че трябва да говорим за това, за да можем да го променим. Детето трябва да научи начини за справяне с тормоза, а за да стане това възможно е важно то да има доверен човек, с когото да разговаря. Желателно е това да бъдат неговите родители, но в процеса на справяне, детето би могло да се възползва и от услугите на училищния психолог, с когото да намери подходящи за неговата ситуация начини за справяне.

Първото важно нещо в процеса на усвояване на умения за справяне е анализирането на ситуацията. Детето трябва да разбере какви са причините за възникването на тормоза. Както видяхме, той не възниква без причина. Детето трябва да е наясно кои неща би могло да промени и кои са извън неговия контрол. Ако причината за тормоза е била в очила, които детето носи и които са повод за подигравки, то детето не би могло да промени този факт. Ако обаче причината е била поведението на детето, което е по-срамежливо от останалите и се притеснява да общува с тях, тогава бихме могли да говорим с детето за това и да измислим техники за справяне. Можем да помислим заедно с детето за това как да промени поведението си, така че да се чувства по-комфортно в ситуцаии, които изискват от него да общува с околните. Можем да помислим за хора, към които то може да се обръща за помощ в тези ситуации или да разиграваме сцени, където то да може да упражнява определени реплики или пози на тялото, които да го правят да изглежда по-уверено в себе си и с които то самото да свикне и да започне да практикува по-често. Основната задача, която стои пред детето е да придобие самочувствие и да упражнява асертивно поведение, което да не му позволява да му се подиграват, а да го уважават като личност и то самото да започне да уважава себе си.

При случая с очилата, тормозът започва именно от тях, но трябва да разгледаме ситуациите внимателно и да видим дали реакциите на детето не засилват поведението на агресорите. Често жертвите се чувстват безпомощни и това е достатъчно основание за засилване на тормоза. Тук отново трябва да измислим заедно с детето начини, с които то да промени реакцията си и да не показва страха и гнева си. Важно е детето да има пространство, където да разговаря за тези свои чувства, но то трябва да научи също така, че те не трябва да стават очевидни за агресорите. Детето трябва да научи как да маскира тези свои преживявания пред виновниците за тормоза. Обикновено агресорите са много добри в това да видят кога някой изпитва страх от тях и се възползват от тези моменти, за да предизвикат още по-голям стрях в жертвата си. Това подхранва самочувствието им и им дава още поводи да се чувстват доминиращи и всемогъщи. Затова детето трябва да се научи да реагира по различни начини, да замаскира емоциите си на страх и гняв, които обаче да може да изрази на друго, безопасно за него място. Тези чувства не бива да бъдат подтискани, но детето трябва да е наясно къде може да си позволи да ги изрази. То трябва да знае, че ако реагира по гневен начин пред агресорите и започне да им отмъщава, това ще засили тяхното желание за тормоз над него, а за детето вероятно ще има санкции за агресивното му поведение.

Работата ни, обаче, не трябва да е свързана само с жертвата. Училищният психолог трябва да работи и с агресорите. Те трябва да бъдат насърчавани да помагат на жертвата и трябва да се изисква от тях сами да измислят начини за справяне с проблемните ситуации. Трябва да им се обясни директно какво изпитва жертвата и след това да се изискват от тях решения. Важно е идеите да дойдат от самите агресори, а психологът трябва да подкрепи техните усилия, независимо колко абсурдни са идеите им. Идеите могат да включват помощ с учебния материал, изчакване в междучасията, за да отиват заедно до лафката, съвместни игри по физическо и още много неща, които могат да им се дадат като примери, а след това агресорите да бъдат изслушани и да им се даде време да упражнят идеите, които са предложили. След това трбява да има отново среща с психолога, на която агресорите да могат да разкажат до къде са стигнали с помощта и подкрепата си към жертвата. Те трябва да бъдат накарани да мислят за другите и за техните чувства и преживявания. На срещите с тях, обаче, жертвата не бива да присъства и посланието, което трябва да оставяме в тях, не трябва да е свързано с обвинения. Те не трябва да бъдат нападани, а да се работи с тях да приемат хората такива, каквито са.

Ако всички заедно работят в екип, детето има големи шансове да възвърне нормалния си начин на живот и да преработи травматичните преживявания от училищните години. Затова е много важно всяко съмнение за тормоз да бъде разглеждано внимателно и да се опитваме да разберем дали наистина има такъв, а ако има да започнем да работим по въпроса колкото се може по-рано.