Причини за нощното напикаване

Причини за нощното напикаване

Причини за нощното напикаванеЗа енуреза (нощно напикаване) говорим тогава, когато детето се изпуска неволно след три/четири-годишна възраст, и то нееднократно. Това изпускане може да стане и през деня, но по-често срещания вариант е именно нощното напикаване. Разбира се първата стъпка, която трябва да предприеме родител на дете с такъв проблем е да го заведе на лекар. Причината за енурезата може да бъде физиологична или органична. Ако обаче е имало период, в който детето е успявало да се контролира, а след това е започнало отново да се изпуска, тогава вече причината най-вероятно е по-скоро психологическа. Вероятните причини, довели до енурезата може да са няколко. Ето защо е важно родителите да се посъветват с психолог ако не успеят сами да разберат произхода на енурезата и да се справят с нея. Няма една единствена възможна причина за нея, както и няма едно единствено решение на този проблем.

Често, когато детето се напишка вечер, родителите му го преобуват разтревожени, сменят чаршафите на леглото му или го взимат да спи в тяхната спалня. Именно това може да е причина детето да продължава да се изпуска вечер. Преминавайки през цялата тази процедура, детето получава едно- внимание. Има случаи, в които това е начинът на детето да си поиска да бъде обгрижвано. Никое дете не се напикава нарочно с идеята да бъде прието в леглото на родителите си. Всичко това става несъзнавано, но именно с тази цел. Независимо от това, че на детето може да му е неприятно да се събуди в мокро легло, че родителите му ще се притесняват или че ще му се карат, то все пак изпитва удоволствие от това, че ще прекара остатъка от нощта в компанията на двамата родители. Ако смятате, че това може да е причината за напикаването вечер на вашето дете, пробвайте да смените подхода и след като оправите леглото на детето, то да си остане там, а не да ляга да спи при вас. Ако тази тактика не помогне в следващите седмица или две, то вероятно причината за енурезата не е тази. Няма нищо лошо в това да опитвате различни начини за справяне, докато не намерите разрешение на проблема. Както казах, причините са най-различни и няма само едно решение. Важно е също така детето да участва в смяната на чаршафите и подготовката за повторно лягане. Това не е наказание и не бива да бъде представяно като такова. Това са естествените последствия, които детето трябва да преживее, за да усети до какво води неговото поведение, както и да придобие усещане за това, че само се справя с него. Можете да помолите детето ви да донесе нов чаршаф от гардероба и да го сложи на леглото, а вие само да го дооправите. Така вие намалявате вашето обгрижващо поведение и ако причината за енурезата е тази, то детето в последствие ще намери нов начин да получава вашата загриженост, внимание и любов. Не спирайте да му ги давате в други ситуации, но в случаите на напикаване ги ограничете максимално. И всичко това важи само за случаите, в които смятате, че вниманието е това, което кара детето да се напикава нощем. Първо се опитайте да разберете причината и чак след това предприемайте мерки по отстраняването на проблема.

Други възможни причини за енурезата са страхове, тревожност, промени в социалната среда на детето. Възможно е появата на нов член на семейстото да доведе до регресивно поведение у детето и то да се върне към действия, характерни за по-ранна възраст, понякога отново с цел да привлече вниманието и любовта на родителите, но отново несъзнавано. Енурезата може да се наблюдава и в ситуации, в които детето преминава през труден за него период- промяна в местоживеенето, нова детска градина, нова учителка и т.н. Това може да е един много тежък за детето период, с който то да не може да се справи. Детето може да се притеснява да говори за това с родителите си или да разкрие как се чувства, или пък може да не знае как да го направи, да няма достатъчно богат за това речник. А когато легне и изгуби контрол над всичко, което задържа в себе си през деня, резултатът е един- изпускане в леглото. Възможно е да се е опитало по друг начин да покаже несъгласието или безпокойството си от новите промени, но да не е било чуто или разбрано. Разбира се това не значи, че ако детето не иска да смени квартала, в който живее, ние ще се съобразим с него. Важно е обаче как ще му обясним случващото се и как ще го подкрепим в този толкова труден за него момент. Опитайте се да говорите с децата си, независимо колко малки са те или пък разиграйте театър с кукли, за да разберете какво ги притеснява и какво мислят те за това, което им се случва в този период. Едва след като разберете какви са страховете им, едва тогава ще можете да им помогнете да се справят с тях.