Страховете при децата

fear-childrenСтрахът е една от основните емоции и тя съществува още от самото раждане на детето. Тази емоция има функцията да предпазва хората от опасности, било то реални или просто възприемани като такива. Страхът се появява в резултат на предишен опит, реакциите на околните, нивото на тревожност и протекция в семйството, както и в резултат на развитие на психичния живот на детето. Следователно детето може да се страхува от кучета или защото е било ухапано от куче, или заради рекацията на родителите си при вида на куче (пазят се и му казват „къш”), или заради това, че на детето постоянно се казва „ще паднеш/не ходи там/ще се спънеш” и др.) и не му дават шанс да прави грешки и да се учи от тях, което пък от своя страна води до голяма тревожност и несигурност в себе си. Тези деца постоянно гледат реакциите на околните и се ориентират за ситуацията спрямо тях. Те не знаят как да реагират, ако другите се страхуват и те се страхуват, а ако другите са спокойни- и те са спокойни. От друга страна, страховете са свързани и с естественото развитие на детето. Ето защо за всеки възрастов етап си има характерни страхове.

До една годинка децата се страхуват най-често от силни звуци и премигващи светлини. Това могат да бъдат звука от праходмукачка или сешоар, силен плач от друго дете, премигваща пред изгасване лампа и много други. Децата могат дори да се стряскат от собствените си движения или от тези на олоните ако те са прекалено резки. Към 7-8 месеца децата развиват привързаност към една важна фигура в техния живот (обикновено майката) и тогава се появява и сатраха от раздяла с тази фигура, както и страха от непознати за детето хора. Тези страхове обикновено продължават до към 3 годишна възраст.

Между 1 и 3 годинки, при детето се появява страхът от тъмнина, самота, болка и наказания. Детето все още се страхува от това близките му хора да не го изоставят (страх от раздяла) и всяко наказание несъмнено води до тези страхове. То разбира, че е направило нещо нередно и може да мисли, че родителите му ще го изоставят заради постъпките му. Поради тази причина то се страхува от наказанията и от това да остане само за дълъг период от време.

Между 3 и 5 години, детето все още може да изпитва страх от тъмнина и самота. Поради по-богатото му въображение, обаче, детето вече се страхува и от чудовища и приказни герои. То може често да си представя, че чудовищата се крият в гардероба или пък под леглото му и чакат да стане вечер, за да излязат и да го плашат.

Около шестата и седмата година на детето се проявява и страхът от смъртта, макар че някои специалисти твърдят, че идеята за смъртта се развива напълно към 9-тата година. Затова, първоначално детето би могло да изпитва страх от загубата на близки за него хора, а едва след това да се страхува и от собствената си смърт, тъй като представата за универсалността на смъртта се формира в по-късна възраст. Друг често срещаан страх в този етап от развитието е този от болести и природни бедствия като земетресения, пожари и наводнения, особено ако детето има предишен опит, свързан с такива.

По време на училищните години децата често се страхуват от провал, от това да не се впишат в групите и да нямат приятели. Страхът от провал може да е свързан със конкретен страх от ниски постижения или пък да се проявява като социална тревожност и страх от присмивките и подигравките на другите деца. За тинейджърите е особено важно те да бъдат част от група, с която да могат да се идентифицират. Друг основен страх при тях е и този от бъдещето и реализацията им в живота след училище.

 

Как да се справим с тези страхове?

 

Това, което трябва да знаем е, че страховете на децата не трябва да бъдат отричани и оспорвани. Детето истински вярва, че тези образи, хора, звуци и събития са застрашаващи за него и убеждения от сорта на „няма нищо страшно в….” не биха могли да помогнат на детето. Важно е да обясним на детето, че вярваме, че то се страхува, но и да му вдъхнем кураж, че може да се справи с тези страхове. Ако детето се страхува от призраци можем да му кажем, че то също може да ги плаши и да измислим заедно с него страшни звуци или движения, с които то да прави това. Ако вярва, че в гардероба му има чудовища можем заедно с него да проверяваме гардероба преди да си легне. Ако детето се страхува от тъмнина, това което можем да направим е постепенно да затъмняваме дадена стая (добре позната на детето) и да си правим зайчета и други животни със светлина от фенер и да обясняваме на детето защо се получават тези фигури по стените. Така то постепенно ще разбере, че сенките, които вижда вечер не са на страшните чудовища от филмите, а не мебелите в стаята и на светлините от прозореца.

Понякога родителите несъзнавано предават своите страхове на децата си, тъй като те са преди всичко модел на подражание за техните деца. Ако едно дете види майка си да бяга от куче, то веднага ще помисли, че това е едно опасно животно и то трябва също да бяга от такива. Затова е важно други хора да учат детето да играе с кучета. Това могат да бъдат бащата, бабата, дядото, лелята и т.н. Така ще бъдем сигурни, че детето вижда един сигурен в себе си човек, който не се страхува от това, на което се опитва да го научи. Ако родителят се страхува от водата или от дълбокото, но не би искал детето му да не може да плува и да не иска да влиза в морето, то детето може да започне уроци по плуване, където треньор ще поема изграждането на тези умения.

Някои родители все още използват измислените герои като Торбалан и баба Яга, за да плашат децата си, когато не ги слушат и не ядат. Това обаче оставя трайна следа в съзнанието на детето и то може да доведе до голяма тревожност. Ако искаме детето ни да се храни добре можем да направим процеса забавен и интересен за детето, така че то да го очаква с нетърпение, а не да се страхува от евентуална опасност ако не успее да изяде и последната си хапка.